New Year

Finally 2009 ends and we say “Hi!” to 2010. I think it is really important how you gonna face the upcoming year… So me and my friend – Evelina went to one really small, but cute and homely Irish pub. It was lovely / a lot of alcohol, irish music and drunk beautiful irish guys/, except weird looking food. :D It was funny and I was pretty sad when we had to go home.


On our way home we decided to visit brand-new Margiela`s boutique… and we cried and cried again and again in front the showcase because we are poor Bulgarian school girls and only we can do is to watch and do not touch… /it`s too expensive for us/ D; But we still love you Maison Martin Margiela.




P.S.: I hope this year it`s gonna be my year – only joy and happiness /and little study to become a student *she hopes*/

Jo Sung Min

Okay… A few minutes ago I realized that the backdancer of my fav boyband /yes i`m a fangirl/ is the same person like Jo Sung Min - in my opinion the sexiest Korean model after under – age Hyde… On the one hand i`m happy because now I know his name and I can stalk him freely. But secondly i`m worried about my ability to concentrate… I need two years to join the information in one whole unity…

just today did i realize that he



is related to him



they are apparently half-brothers. for one, it amazes me how i did not know this until now- yusuke iseya is one of my favorite actors and kansai yamamoto is a designer whose creativity and uniqueness i really enjoy. this is kind of great, because.. seriously, this family has a lot of coolness going on around!

HOHOHO MERRY CHRISTMAS

Merry Christmas to all you random readers spending time at your computer while you should be singing carols with your family,watching a lovely christmas movie, consuming illegal doses of chocolate and cookies! Hope you "accidentally" find yourself under the mistletoe with the boy/girl you like... /and all you received presents from your wish list/

i found this video in diane pernet's blog today. it says so on the link, but just for the heck of it, it's catinca untaru, the child actress you all probably know from the fall, which so happens to be the only movie of hers that i know of. and if you do not, you really should! if we're talking about the movie, it's one of the most visually stunning films i've seen lately- breathtaking locations (wonders of nature and architecture) and unimaginable costumes. if it's catinca we're talking about, i think she's just endearing both as alexandria in the movie and as herself in this video, for example. i hope and i really think she's going to be big one day, but i can't help but wish she'd never grow up.

Ооо, Земя, пипнала сте хора!

Седял човекът тъжен, защото бил самотен. Видели го животните и им станало жал. Събрали се и отишли при него с желаението да го развеселят.
- Не искаме да те гледаме тъжен - казали те - За да бъдеш щастлив, ще ти дадем каквото пожелаеш.
Човекът се зарадвал:
- Искам да съм силен, колкото най-силния сред вас - поискал той.
- Добре - отвърнал ягуарът - ще ти дам моята сила, за да бъдеш ненадминат в мощта си.
Човекът приел дара на ягуара и добавил:
- Искам да имам толкова зорко зрение, колкото най-зоркия сред вас.
- Добре - казал лешоядът - ще ти дам моето зрение, за да виждаш по-ясно от всички отстанали.
Човекът приел и този дар, но не спрял:
- Искам да бъда толкова мъдър, колкото най-мъдрия сред вас.
- Добре - съгласила се змията - ще ти дам моята мъдрост, за да познаваш тайните на земята по-добре от всеки друг.
С усмивка човекът прибрал и този и дар и продължил да иска. Искал и получавал, докато не взел по нещо от всяко едно животно. После си тръгнал.
- Знаете ли - въздъхнал бухалът, гледайки го как се отдалечева - сега, когато човекът може всичко, което ние можем, той стана всемогъщ и мен ме обзе страх.
- Не - опитал се да го успокои еленът - той получи много подаръци, които трябва да го направят щастлив, а ако е щастлив, ще бъде спокоен и ще живее в хармония с нас.
- Не знам - отвърнал бухълът - видях в очите му ненаситен глад. Той никога няма да му даде мира и човекът няма да спре да взема от Земята каквото пожелае, докато накрая тя не му отговори: "Съжалявам, но няма какво повече да ти дам..."

Не преразказвам тази история, защото съм много еко. И няма как да съм еко, само защото обяснявам колко лошо животно е човекът, седейки си в отопления ми, електрифициран и зареден с храна дом. Лесно е да подпишеш петицията за Hopenhagen, трудно е да станеш 1 час по-рано, за да излезеш в студа и да вървиш пеша до училището/работата си. Да не говорим, че Фантастико трябваше да сложат на торбичките цена от 10 стотинки, за да влязат в употреба прибраните по гардероби платнени чанти от времето на бабите ни. Ние всички сме егоисти спрямо собствените си деца и убийци на собствените си родители (ако разбира се вярваме, че човек може да се прероди дори и в земен червей). И въпреки това споделих историята, заради противоречиво позитивното послание, че човекът е всемогъщ егоист. И когато накрая ножът опре до кокала, той ще се промени, защото го може...

Седял човекът тъжен, защото бил самотен. Чакал животните да дойдат при него, за да го развеселят с даровете си. Наоколо обаче царяла тишина...