Ооо, Земя, пипнала сте хора!

Седял човекът тъжен, защото бил самотен. Видели го животните и им станало жал. Събрали се и отишли при него с желаението да го развеселят.
- Не искаме да те гледаме тъжен - казали те - За да бъдеш щастлив, ще ти дадем каквото пожелаеш.
Човекът се зарадвал:
- Искам да съм силен, колкото най-силния сред вас - поискал той.
- Добре - отвърнал ягуарът - ще ти дам моята сила, за да бъдеш ненадминат в мощта си.
Човекът приел дара на ягуара и добавил:
- Искам да имам толкова зорко зрение, колкото най-зоркия сред вас.
- Добре - казал лешоядът - ще ти дам моето зрение, за да виждаш по-ясно от всички отстанали.
Човекът приел и този дар, но не спрял:
- Искам да бъда толкова мъдър, колкото най-мъдрия сред вас.
- Добре - съгласила се змията - ще ти дам моята мъдрост, за да познаваш тайните на земята по-добре от всеки друг.
С усмивка човекът прибрал и този и дар и продължил да иска. Искал и получавал, докато не взел по нещо от всяко едно животно. После си тръгнал.
- Знаете ли - въздъхнал бухалът, гледайки го как се отдалечева - сега, когато човекът може всичко, което ние можем, той стана всемогъщ и мен ме обзе страх.
- Не - опитал се да го успокои еленът - той получи много подаръци, които трябва да го направят щастлив, а ако е щастлив, ще бъде спокоен и ще живее в хармония с нас.
- Не знам - отвърнал бухълът - видях в очите му ненаситен глад. Той никога няма да му даде мира и човекът няма да спре да взема от Земята каквото пожелае, докато накрая тя не му отговори: "Съжалявам, но няма какво повече да ти дам..."

Не преразказвам тази история, защото съм много еко. И няма как да съм еко, само защото обяснявам колко лошо животно е човекът, седейки си в отопления ми, електрифициран и зареден с храна дом. Лесно е да подпишеш петицията за Hopenhagen, трудно е да станеш 1 час по-рано, за да излезеш в студа и да вървиш пеша до училището/работата си. Да не говорим, че Фантастико трябваше да сложат на торбичките цена от 10 стотинки, за да влязат в употреба прибраните по гардероби платнени чанти от времето на бабите ни. Ние всички сме егоисти спрямо собствените си деца и убийци на собствените си родители (ако разбира се вярваме, че човек може да се прероди дори и в земен червей). И въпреки това споделих историята, заради противоречиво позитивното послание, че човекът е всемогъщ егоист. И когато накрая ножът опре до кокала, той ще се промени, защото го може...

Седял човекът тъжен, защото бил самотен. Чакал животните да дойдат при него, за да го развеселят с даровете си. Наоколо обаче царяла тишина...